За да се случи промяна има два начина. Единият е еволюция, другия революция.
При еволюцията промяната става плавно и за доста продължителен период. Понеже промяната става бавно и постепенно, става почти безболезнено. Това е предпочитания начин за промяна на една политическа система. Предпочитан от политици и от електорат (електорат, каква грозна дума).
Другият начин е революция. Изглежда много лесен, нали? Лесен ли е наистина? Никак не е лесен. Спомнете си успелите революции в световен мащаб. Американската революция. Извоювали са независимостта си от английската корона. Но на каква цена? Колко хора са умрели и от двете страни? Френската революция, тя предхожда американската но е още по-кървава. Всички сме чели романите на Виктор Юго. Ами великата октомврийска революция?
За да правиш революция не можеш да не помислиш за това. При революцията загиват хора. Едните биват убити, други убиват. Повечето хора са достатъчно благородни, за да дадат живота си за благото на народа си. Вероятно ако се направи някакво социологическо проучване повече от 50% ще заявят, че са готови да загинат в революция, за благото на децата си.
А колко са готови да пролеят чужда кръв ? Колко хора са способни да убият за една идея? Колко? Ти готов ли си да понесеш цялото бреме на една революция? Готов ли си да извършиш грях, да отнемеш живот? Готов ли си да обречеш душата си на вечни мъки?
Колко са готовите на тази жертва? Единици, за това и в днешно време в България е трудно да се вдигне революция. Мнозина са готови да умрат за България и българския народ, но единици са тези които са готови да отнемат човешки живот.
За съжаление и да се вдигне революция в България това няма да промени нищо!!! Първо трябва да се отворят очите на хората, защото ако се заменят едни глупаци с други, ефекта ще е по-лош даже и от преди това.
Та сега по-темата: Според мен човек може да каже дали е готов за нещо, без значение какво, само и единствено когато момента настъпи.
Ще подкрепя Kalessin и ще добавя:
Революцията трябва да бъде в съзнанието и мислите на човека (нещо подобно е казал и Ботев). Една революция може да мине сравнително безкръвно, ако достатъчно много хора се обединят. Ако ние, без значение на пристрастията ни се обединим, можем да постигнем много.
Това (обединението), разбора се не може да стане, защото ние сме разделени по много признаци, имаме различен социален статус и различни приоритети. Към това добавяме все по-широката „зона на комфорт“, все по-ниското образование и все по-голямата бедност. Никаква революция не можем да направим…
Революциите се правят, не от този който е готов да излезе на улицата като част от цялото, а от тези които не се страхуват да тръгнат сами. Трябва да си готов да правиш всичко сам. Да се бориш, да нараняваш, ако се наложи дори да убиваш. Тогава ти си готов за революция.
Напълно съм съгласен , но ако тръгнеш сам нищо няма да постигнеш – ще бъдеш заклеймен като психопат,луд,терорист и какво ли още не и ще бъдеш забравен. Затова преди да се вдигне революция на улицата, трябва първо да се вдигне такава в ума на хората. Както се казва „Хубост на сила не става“ – хората трябва да поискат да променят начина си на живот, да променят света около тях.
Революцията е общо дело, когато се съберат на едно място хиляди от тези, които „не се страхуват да тръгнат сами“, само тогава ще има успех. Но за да стане това, трябва всеки един от нас да поиска да живее добре и да знае как да го постигне.
Данаил, с достатъчно много обединени хора и с проява на разум, може да не се наложат убийства. Държава като нашата, в която производството колони към нула, се издържа основно от данъци и такси, представи си, какво би станало, ако 4 млн. българи спрем да плащаме сметки… и на втория месец излезем по площадите, мисля че в държавичката ще е останал доста малко ресурс, а самите правоохранителни органи ще са доста слабо мотивирани да „опазват правото“.
Въпроса е как да се обединим в тези 4 млн. Което и да е следващо правителство, ще е по-добро и ще свърши повече работа, защото ще го е страх от тези 4 млн.
Както кaза V: People should not be afraid of their governments. Governments should be afraid of their people.
За да излезеш на площада трябва да си готов на всичко. Да си готов за най-лошото. Да трябва да се стремиш да го направиш по най-добрия начин, но не трябва да се отказваш, ако се наложи да става по лошия. За това питам, кой е готов за революция? Кой е готов да остане на площада, дори ако не дойдат други хора? Кой е готов да пролее кръв, ако се наложи? Дано не се наложи, разбира се, но все пак, кой е готов?
Струва ми се че ако взема съединението на България като пример за революция и сегашният преход за еволюция картинката с жертвите ще е малко по-друга. Интересно изследване ще е колко от хората ходили на стрелби в казармата са мислили/знаели че в този момент могат да стрелят и по човек бил той враг. На думи е много лесно и вероятно за проучването ще си прав, реално фактите са други – бежански потоци. Ситуацията е много сходна с вица за казана с българите с тази разлика че пазачите минават от време на време и въпреки това си има обяснение, но факторите са страшно много. Накратко – всеки който тръгне да прави нещо бива издърпван обратно и оклепван, дали защото хората са обезверени, завистливи, мнителни(харизмата е изядена) или от страх и сляпа вяра във великите пазачи с което кръгът се затваря. От тук нататък всеки става вожд, но послушен вожд, а пазачите тук там гледат поредната серия на „разделяй и владей“ в бълбукащият казан. Пишеш 50 % ще се жертват за децата си, но когато границите на добро и лошо са размити или тотално разменени, хората започват да си слагат главата в торбата и стават мутри, бандити и всякакъв вид престъпници за пари уж пак за децата си? Съвсем не е като в „Майце си“ и „До моето първо либе“.
Малко заигравка и с зоната на комфорт – колкото по-богат става човек, толкова повече Време му трябва за да харчи =>по-малко Време му остава(отделя) за работа?
Хората осъществили съединението, са били готови да пролеят, колкото е необходимо, кръв. Станало е безкръвно, защото всички са искали това съединение да успее.
Значи стигаме до единомислието че силата е в обединението и че когато достатъчно много хора искат нещо и знаят как да го постигнат, то ще успее. Хората (народа) са силни, когато са умни и когато са заедно. Все неща, които на българския народ му се изплъзват…
Според мен революцията е в душата, мислите са само израз, манифестация.